вече имам профил?

Име

E-mail

Телефон

Транспорт

Коментар

няма да съм сам

Име 1

добави още

Име 2

добави още

Име 3

затвори

Всекидневни герои

Обикновено ви разказваме за децата, за техните постижения, стремежи, емоции... Сега ще ви споделим за нашите всекидневни герои.
Няма да споменаваме имена, защото те правят това, което правят, не защото искат да се изтъкват, а просто защото имат ОГРОМНИ сърца!

Ще ви разкажем за една дама, която сама отглежда дъщеря си, възпитава в нея добродетели, като това колко е важно да подаряваш време и да се радваш на малките неща. Пренебрегва собствените си проблеми и неволи, и е готова да помногне на всички деца, приятели и дори беззащитни животни. Благодарим ти и се възхищаваме на силата ти!

Ще ви разкажем за една девойка, която би помогнала на всяко едно дете, което срещне. Тя не пести време, енергия и средства да зарадва другите. Винаги е добра и внимателна. Наивно вярва, че всеки е добър сам по себе си и непрестанно ни го доказва! Благодарим ти, че ни правиш по-добри!

Ще ви разкажем и за един господин, който е решил, че няма да се спре пред нищо и пред никой и ще намери начин да помогне на всяко невръстно дете. Ще му предаде от своята мъдрост и знания и ще му помогне да повярва в себе си. Благодарим ти, че не се отказваш!

Ще ви разкажем за една малка кошутка (както обичаме да я наричаме), за нежността, с която прави всичко и радва всички. Няма да я видите да се натрапва или да бъде груба, но винаги ще намери начин да достигне до всеки и да го зарази със своята доброта и позитивизъм. Благодарим ти, че правиш света ни по-искрен и нежен!

Ще ви разкажем за един младеж, които не винаги е съгласен с нас, но вярва, че заедно ще преобърнем системата и ще направим света поне малко по-добър. Ще поспори, ще ни изслуша, но винаги ще бъде до нас! Благодарим ти, че умееш да ни провокираш да искаме и правим повече!

Ще ви разкажем и за една девойка, която през седмицата е ангажирана и делова, а в почивното си време е "кака, носеща дете на конче". Тя не спира да ни изненадва с неподправеното си чувство за хумор и добро отношение към всички. Креативна и дейна, тя намира време, за да направи светът ни малко по-красив. Благодарим, за което!

Ще ви разкажем и за една дама, която винаги умее да те накара да се усмихнеш. Тя заразява всички с неприкритата си добронамереност и любопитство. Обича да прави изненади и да радва хората около себе си. Радваме се, че е част от нашия екип! Благодарим ти, че си толкова мила!

Ще ви разкажем и за един от най-дейните ни приятели. Не знаем дали има дом, който да не е обиколил или дали има свободен уикенд, далеч от децата, но със сигурност той е един от най-всеотдайните и упорити доброволци, които са се раждали на земята! Благодарим ти, че си неизчерпаем източник на енергия!

Ще ви разкажем и за една мила девойка, която не разбира, защо не е нормално да пътуваш, ако не всеки ден, то поне през ден до Варна, Лом, Берковица и къде ли още не, за да се видиш с децата. А може би е нормално... Не знаем... но знаем, че тя не би се спряла, а би помогнала на всеки, който се докосне до сърцето й. Добре че е ОГРОМНО! Благодарим ти, че си така обичаща!

Изобщо благодарим, че ви има!
...

За книжката с принцесите

Купих на Наталия книжка с принцеси, книжка която разказва истории за обноските на принцесите. Как всички харесват Пепеляшка, защото е мила и добра и казва „Добър ден, бихте ли...“ когато влезне в пекарната за хляб и как Снежанка учи седемте джуджута да се хранят възпитано на масата. Ех, как ми се искаше да я разбере тази книжка!
Пристигнахме и още със слизането от буса Наталия ме ядоса с поведението си и реших да не й подарявам книжката. Извадих я на масата и някое от децата я грабна и набързо я прочете. После се подмяташе от стол на стол, и изведнъж изчезна. Една от доброволките, Йони, забеляза как книжката се „изпари“ и каза на момичето: „Имаше една книжка, чудя се къде изчезна? Ако случайно я забележиш някъде, би ли ми я донесла? Може би някой я е взел да я прочете.. и си мисля че след малко ще я върне... но все пак ако я видиш някъде, бих искала и аз да я прочета“ :) След 5 минути книжката беше там, откъдето изчезна, без обвинения и без обяснения. А момичето прочете заедно с Йони приказката за Ариел, която както всеки друг прави грешки, но не се притеснява да каже „извинявай“.
А аз все още си се боря с „любезността“ на Наталия. И може би няма да прочетем книжката с принцесите, но пък всеки път ме чака да дойда и аз всеки път съм там.
...

За мечтата на всяко момче да стане полицай

Бяхме в дома в Стражица и децата и доброволците играеха на една игра със столове, около които се въртят в кръг. Едно от децата седна на един стол, а друго дете му дръпна стола и то падна, настана подигравателен смях. Тогава Яшко се намеси. Скара се и каза на момчето да напусне играта, щом не играе честно.
Яшко често беше споменавал, че иска да стане полицай, и някакси никой не беше обърнал сериозно внимание на това. Нали всяко момче иска да стане полицай, а всяко момиче - принцеса....
Пешо, един от редовните доброволци обаче беше забелязал, че Яшко е сериозен и отговорен, че държи на реда и един ден реши да си поговори с него. Разпита го и си поговориха по мъжки за професията „Полицай“. Обеща му да му помогне със записване и кандидатстване, да му даде насоки как да се подготви и да му намери учители, които да му помогнат с подготовката за приемните изпити в Академията на МВР.
Записахме Яшко на уроци по български и история, за да се готви за матури и приемни изпити. Трябваше няколко пъти в седмицата да пътува до Велико Търново. С прекачванията пътят му отнемаше около час и половина в посока – тоест три часа на ден само в път! Всеки ден ходеше на училище, на шофьорски курсове, понеже учеше в ПГ по Транспорт, после пътуваше за уроците в Търново. Междувременно през останалите дни и на работа ходеше. – Аз се чудя дали самата аз бих смогнала на тази натоварена програма всеки ден. - А той го правеше с огромно желание. Не пропусна нито един урок, дори и когато беше с температура. Хмм? Може би защото имаше цел, виждаше мечтата реална. А тя беше реална, защото Пешо, повярва в него и му даде увереността, че това не е просто детска мечта, а нещо реално осъществимо.
Не го приеха за съжаление в Академията, но не се е отказал. Казва, че ще се готви тази година пак и ще кандидатства отново. Много искаше да види къде са му грешките на тестовете, за да може да се научи от тях. Разбира се, правилата не позволяват това, но желанието да търси грешки, които да поправи... е достатъчна крачка за добро начало.

...

За Ицето, английския и „ужасната хармония“

За Ицо сте чували предполагам. Учил се е сам на пиано от клипчета в интернет. Преди време Блага го чува, че свири и бързо му намира курсове. Така Ицо една година се готви упорито и го приемат студент в Музикалната Академия.
...Така започва историята, но далеч не свършва така. Започват безброй трудности, неприемане от страна на преподаватели и състуденти, липсата на навик да учи, да се готви за изпити. Започна курс по английски – отиде веднъж и се отказа. ...след време започна друг курс и пак – отиде веднъж и се отказа.
Е, ние не се отказахме от него. Елена, учителката му по английски, започна да се занимава с него индивидуално, след като той отказа да посещава курсовете. Тя не му се разсърди и продължи да вярва, че той може. Вложи много ентусиазъм и усилия. Подготвиха доста песни на английски. Започнаха и граматика да учат малко по малко. Ели беше на първото му участие пред публика, чакаше заедно с него цял ден и когато се яви на кастиг за едно музикално предаване. Когато Ицо се демотивираше, тя го караше да идва при нея в езиковия център, дори и да нямат занятия по английски, с надеждата че между повече хора, с повече разговори... ще стане по-лесно.
И така... Вече дори произношението оправят, според песента, дали British или American English. А Ицо е студент втори курс, с взети всички изпити, дори и „ужасната хармония“! :) Паралелно работи в спа център, но най-много е щастлив когато успее да си уреди участие като диджей. Беше и диджей на последната вечер когато изпращахме децата от Училище за работа! Напълно доброволно и съвсем професионално със собствена техника, за която месеци наред си събираше парички :)
И за финал ще цитираме Елена: „Това е Ицо Любенов. Едно страхотно момче, което се бори да успее в живота! Сигурна съм, че един ден ще се гордея, че съм го познавала. Е, още се борим и с английския и главно с произношението му в Учебен Център - Магистра, но не се и съмнявам, че това е най-малкото предизвикателство пред него! Мога само да му кажа" Ицо, един ден голямата сцена ще бъде твоя!"“
...

Приятелство

Имената на героите в тази история са измислени, но героите са истински.

Когато се запознах с Руми преди година и половина, тя веднага ми направи впечатление. Беше дива и имаше едно  пламъче в очите, което подсказваше, че мозъкът й постоянно крои планове за шеги и закачки, с които да подкача околните. Понякога не съвсем премерени закачки,  ако питате мен. Изглеждаше ми и доста "нахакана", ако може да се опише дори така.  Първото ми впечатление от нея беше "О, това сигурно ще е хулиганката". И тя в първите ни срещи си държа на този имидж.
В същото време беше такъв контраст с    всъщност милата й душа. Колкото и да се старае да го прикрива, Руми е мила, добра и грижовна. И това най-малкото се вижда от отношението й към брат й и лоялността към най-близките й приятелки. Не допуска несправедливости спрямо тях. Пази ги. По един нейн си начин. Знаех си, че дивотиите й са само защитен механизъм срещу света.

Малко по малко започнахме да си комуникираме повече. За мен беше постижение, че съм успяла да съм част от света й, че тя се доверява на мен, че ми споделя и разчита на мен, защото на Руми й беше трудно да допуска лесно хората. Не, че не е общителна. Напротив. Може с всички да си говори, но на рядко наистина доверява. Този нейн защитен механизъм! Често се питах вътрешно дали аз съм й полезна с нещо, дали просто не я отегчавам, а тя от възпитание слуша. И чат-пат като й писне да слуша съвети, разказва някоя случка.
Осъзнах, че тя наистина държи на нашето приятелство, когато един ден на едно от посещенията дойде при мен и ми подаде едно пликче. В същото време си миеше зъбите и някак си помеждудругото искаше да даде пликчето. Да не става голяма работа. А в същото време видях как с ентусиазъм гледа моята реакция. Отворих го и вътре имаше герданче, на края на което висеше една сова.
"Прекрсно е! За мен ли е?" -попитах. А тя  отвърна с "Да. Това е сова. Тя е символ на мъдрост. А ти си много мъдра", каза тя полу плахо, полу развълнувано. Аз бях мъдрата за нея - аз, която не се отличавам с много от хората на моята възраст, аз, която нямам нечувани лични и професионални успехи. Просто обикновено момиче, но за нея аз бях мъдра и подкрепяща. Тя вижда в мен нещо ценно за нея.

Моята история не е от историите, в които ще прочетете как някой спасява света. Това е една обикновена история за приятелство.  Дори най-малките действия на най-обикновения човек оставят следи. Никога не знаеш, колко са важни тези следи за някой друг.

П.П.

Сега с Руми учим по английски. Преди седмица една от възпитателките ми каза, че последните 2 месеца има промяна в поведението на Руми. Станала е по-отговорна. И аз съм помогнала за това. :)
...

Историята на Зойко

Зойко, който е по-известен като Илюзионистът Зойко, от понеделник е и бъдещ майстор-дограмаджия. Йеее! Едни добри хора (от Просис ООД) поканиха него и още от нашите младежи на интервю. Съобщение от Зойко от вчера: "Блага, началника току що ми предложи аванс, отказах му разбира се. Обаче ме потупа по рамото и каза, че ще се справя!"
...

Историята на Бени

Бени вече е курсант в Националния Военен Университет "В. Левски" във Велико Търново. Ние му помогнахме, за да се яви на изпити, но това всеки може - по-ценното е че имаше Елена и Павла, които знаеха всеки ден какво се случва с него и от какво има нужда... които му ходеха на гости, пишеха си с него, отидоха с него на зъболекар, помогнаха му да си купи неща за училището и му даваха надежда, че ще успее. И успя! Браво, Бени! ‪#‎ПодариВреме‬
...

Историята на Сара

Когато се запознахме със Сара от дома в Лом през 2013-та, тя завършваше 12-ти клас, но не си беше взела матурата, а трябваше да напусне дома. Дойде на първото "Училище за работа" и се запозна с много доброволци. Помагахме й с квартирата една година, за да учи. Работеше, учеше и я взе. После в София работеше и учеше, за да кандидатства за медицинска сестра - това й беше мечтата. Сега е приета в Медицинския университет и до сълзи се гордеем с нея! Браво, Сара!!! Браво! ‪#‎ПодариВреме‬
...

Това наше събитие се оказа много популярно сред доброволците. И за да може броят на доброволците да не надвишава този на децата, те молим да се запишеш за друга дата/дом. Благодарим ти!